Последният цар
Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър и Еврейската принцеса Теодора. Има по–малък брат цар Иван Срацимир , баща им разделя България на две царства Търновско и Видинско , като Търновското е дадено на Иван Шишман.
Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър (1331-1371), роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ вероятно през 1350 г. Той наследява престола след смъртта на своя баща поради факта, че първородният син от първата жена Теодора Басараб – Михаил Асен, загива в бой с турците. Вторият син Иван Срацимир става владетел на Видинското царство (1356–1397). Така с мотива, че Иван Шишман е ”багренороден”, т.е. роден след възцаряването на своя баща, царицата еврейка извоюва търновския престол за своя син.
Иван Шишман сварва страната разделена на три държави. Той управлява Търновското царство, което обхваща Северна България от Силистра и Провадия до Оряхово и Враца, Софийска област и част от Северна Тракия. Във Видин владетел е брат му Иван Срацимир, а в Добруджа – деспот Добротица.
След битката при Черномен (26.ІХ.1371 г.) пътят на османците към българските земи е открит. Султан Мурад превзема цяла Западна Тракия, Костенец, Самоков и Ихтиман. За да задържи настъплението на завоевателя, Иван Шишман е принуден да води преговори за мир и да се признае за васал. Условието е да даде сестра си – хубавицата Кера Тамара – за жена на султана. Така през 1373 г. търновската принцеса се обрича на турския харем за България.
В края на 70-те години на ХІV в. многочислени османски войски, предвождани от Лала Шахин, се насочват към София. Софийското поле се явява ключово за по-нататъшните военни действия. Участието на цар Иван Шишман в битките в Софийското поле е възпято в народните песни. Турският пълководец обсажда софийската крепост, която се брани героично под командата на воеводата бан Янука. По време на лов в околностите на града войводата е пленен. Градът е превзет през 1385 г.
През 1386 г. цар Иван Шишман води война и срещу влашкия владетел Дан І (1384-1386), когото побеждава и убива. Негов наследник става Мирчо І (1386).
По същото време турците настъпват на запад и превземат Пирот и Ниш. Срещу османското настъпление е организирана коалиция от сръбския крал Лазар и босненския крал Твърдко. Към тях се присъединява и цар Иван Шишман, но не успява да изпрати войска. През 1387 г. при гр. Плочник на р. Топлица турците претърпяват първото си голямо поражение.
Тази победа обаче не е използвана за разширяване на коалицията за общ отпор срещу завоевателя. Султан Мурад насочва своите удари срещу България, недоволен, че цар Иван Шишман е нарушил васалитета. През 1388 г. 30-хилядна турска войска под командата на Али паша преминава Източна Стара планина и превзема Овеч, Шумен, Мадара и Тутракан.
Завоевателят обсажда и най-силната крепост Никопол, отбранявана от самия цар Иван Шишман. След продължителна обсада царят иска мир. Турците му предлагат да предаде Силистра, но той отказва. Следват нови атаки на османците, ръководени от самия султан Мурад. Иван Шишман е принуден да отстъпи Силистра, за да запази Никопол.
Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява силно териториите на Иван Шишман. Добруджанското деспотство запазва своята столица Калиакра и Варна, а видинският цар Иван Срацимир е принуден да признае своя васалитет пред султана.
Иван Шишман сварва страната разделена на три държави. Той управлява Търновското царство, което обхваща Северна България от Силистра и Провадия до Оряхово и Враца, Софийска област и част от Северна Тракия. Във Видин владетел е брат му Иван Срацимир, а в Добруджа – деспот Добротица.
След битката при Черномен (26.ІХ.1371 г.) пътят на османците към българските земи е открит. Султан Мурад превзема цяла Западна Тракия, Костенец, Самоков и Ихтиман. За да задържи настъплението на завоевателя, Иван Шишман е принуден да води преговори за мир и да се признае за васал. Условието е да даде сестра си – хубавицата Кера Тамара – за жена на султана. Така през 1373 г. търновската принцеса се обрича на турския харем за България.
В края на 70-те години на ХІV в. многочислени османски войски, предвождани от Лала Шахин, се насочват към София. Софийското поле се явява ключово за по-нататъшните военни действия. Участието на цар Иван Шишман в битките в Софийското поле е възпято в народните песни. Турският пълководец обсажда софийската крепост, която се брани героично под командата на воеводата бан Янука. По време на лов в околностите на града войводата е пленен. Градът е превзет през 1385 г.
През 1386 г. цар Иван Шишман води война и срещу влашкия владетел Дан І (1384-1386), когото побеждава и убива. Негов наследник става Мирчо І (1386).
По същото време турците настъпват на запад и превземат Пирот и Ниш. Срещу османското настъпление е организирана коалиция от сръбския крал Лазар и босненския крал Твърдко. Към тях се присъединява и цар Иван Шишман, но не успява да изпрати войска. През 1387 г. при гр. Плочник на р. Топлица турците претърпяват първото си голямо поражение.
Тази победа обаче не е използвана за разширяване на коалицията за общ отпор срещу завоевателя. Султан Мурад насочва своите удари срещу България, недоволен, че цар Иван Шишман е нарушил васалитета. През 1388 г. 30-хилядна турска войска под командата на Али паша преминава Източна Стара планина и превзема Овеч, Шумен, Мадара и Тутракан.
Завоевателят обсажда и най-силната крепост Никопол, отбранявана от самия цар Иван Шишман. След продължителна обсада царят иска мир. Турците му предлагат да предаде Силистра, но той отказва. Следват нови атаки на османците, ръководени от самия султан Мурад. Иван Шишман е принуден да отстъпи Силистра, за да запази Никопол.
Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява силно териториите на Иван Шишман. Добруджанското деспотство запазва своята столица Калиакра и Варна, а видинският цар Иван Срацимир е принуден да признае своя васалитет пред султана.
източник :Иван Шишман – Уикипедия (wikipedia.org)