Тодор Живков в БКП
Тодор Христов Живков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове.
На пленум след 6-ия конгрес на БКП (4 март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, на която длъжност остава до 4 април 1981 г. Той е поставен на този пост като фиктивен ръководител от подложения на натиск от Съветския съюз лидер Вълко Червенков, който запазва контрол над управлението като фактически ръководител на Политбюро и министър-председател. Другата кандидатура за поста е Райко Дамянов, но Живков е предпочетен както заради близостта му с Червенков, така и с подкрепата на влиятелния член на Политбюро Георги Чанков.
През юни 1955 година на посещение в България е първият секретар на съветската комунистическа партия Никита Хрушчов, по време на което става ясно, че той вероятно ще оглави Съветския съюз след период на вътрешни междуособици, както и че при такова развитие Червенков вероятно ще бъде заменен с Живков. В началото на следващата година Червенков заминава на продължително лечение в Москва, а в София започва подготовка за отстраняването му.През 1957 г. Политбюро начело с Тодор Живков, приема специално решение (навръх Рождество Христово) относно: ,,Мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната". „Българската православна църква, която в миналото беше тясно свързана с капиталистическата класа, започна да търси реални пътища за сближаване и сътрудничество с народнодемократичната държава. Тя се солидаризира с редица мероприятие на правителството по вътрешната и външна политика на страната – обяви се за укрепване на българо-съветската дружба”, се посочва в документа. Според Политбюро на ЦК на БКП през 1957 г. БПЦ вече е пристъпила към „провеждане на една лоялна политика спрямо социалистическата държава”. Комунистическата върхушка обаче отчита, че е проявено „подценяване на идеологическата борба срещу реакционните религиозни възгледи, а на много места в страната тази задача беше напълно изоставена". Отчитайки недостатъците на антирелигиозната пропаганда Политбюро набелязва редица мерки, сред които:
задължава партийните комитети и организации за засилване на атеистическата пропаганда;
приема твърдо придържане към тактиката на Ленин за избягване на оскърбление на вярващите, защото това води до укрепване на „религиозния фанатизъм”;
да се води борба за утвърждаването на новите празници, свързани с победата на социалистическата революция у нас и с българо-съветската дружба, с новия социалистически бит на трудещите се – 9 септември, 7 ноември, 8 март, 1 май и др.;
Съюзът на българските писатели да вземе мерки за написване на художествени произведения с дълбок атеистичен характер, разкриващи реакционната роля на църквата през определени исторически периоди;
БАН да предприеме издаването на сборници и монографии посветени на историята и теорията на пролетарския атеизъм и др.
Сред първите стъпки на Живков начело на режима е възстановяването на закрития малко по-рано концентрационен лагер „Белене“, повод за което стават опасенията от разпространение в други комунистически страни на събития, подобни на Унгарското въстание.
През 1958 година, по време на Седмия конгрес на БКП, Тодор Живков получава силна подкрепа от пристигналия в София и вече утвърдил като съветски лидер Никита Хрушчов, който многократно демонстрира публично личната си подкрепа към Живков. Той от своя страна също постоянно подчертава лоялността си към Съветския съюз и лично към Хрушчов.
През юни 1955 година на посещение в България е първият секретар на съветската комунистическа партия Никита Хрушчов, по време на което става ясно, че той вероятно ще оглави Съветския съюз след период на вътрешни междуособици, както и че при такова развитие Червенков вероятно ще бъде заменен с Живков. В началото на следващата година Червенков заминава на продължително лечение в Москва, а в София започва подготовка за отстраняването му.През 1957 г. Политбюро начело с Тодор Живков, приема специално решение (навръх Рождество Христово) относно: ,,Мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната". „Българската православна църква, която в миналото беше тясно свързана с капиталистическата класа, започна да търси реални пътища за сближаване и сътрудничество с народнодемократичната държава. Тя се солидаризира с редица мероприятие на правителството по вътрешната и външна политика на страната – обяви се за укрепване на българо-съветската дружба”, се посочва в документа. Според Политбюро на ЦК на БКП през 1957 г. БПЦ вече е пристъпила към „провеждане на една лоялна политика спрямо социалистическата държава”. Комунистическата върхушка обаче отчита, че е проявено „подценяване на идеологическата борба срещу реакционните религиозни възгледи, а на много места в страната тази задача беше напълно изоставена". Отчитайки недостатъците на антирелигиозната пропаганда Политбюро набелязва редица мерки, сред които:
задължава партийните комитети и организации за засилване на атеистическата пропаганда;
приема твърдо придържане към тактиката на Ленин за избягване на оскърбление на вярващите, защото това води до укрепване на „религиозния фанатизъм”;
да се води борба за утвърждаването на новите празници, свързани с победата на социалистическата революция у нас и с българо-съветската дружба, с новия социалистически бит на трудещите се – 9 септември, 7 ноември, 8 март, 1 май и др.;
Съюзът на българските писатели да вземе мерки за написване на художествени произведения с дълбок атеистичен характер, разкриващи реакционната роля на църквата през определени исторически периоди;
БАН да предприеме издаването на сборници и монографии посветени на историята и теорията на пролетарския атеизъм и др.
Сред първите стъпки на Живков начело на режима е възстановяването на закрития малко по-рано концентрационен лагер „Белене“, повод за което стават опасенията от разпространение в други комунистически страни на събития, подобни на Унгарското въстание.
През 1958 година, по време на Седмия конгрес на БКП, Тодор Живков получава силна подкрепа от пристигналия в София и вече утвърдил като съветски лидер Никита Хрушчов, който многократно демонстрира публично личната си подкрепа към Живков. Той от своя страна също постоянно подчертава лоялността си към Съветския съюз и лично към Хрушчов.
Георги Димитров в БКП
Георги Димитров Михайлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.
На изборите Димитров е избран за народен представител, но западните съюзници не признават правителството за легитимно, което създава сериозен проблем за Съветския съюз в предстоящите преговори за сключване на мирен договор между България и съюзниците. Сталин се съгласява на известни отстъпки към опозицията, но тя отказва да сътрудничи, въпреки усилията за това на Димитров и личната намеса на съветския заместник-министър на външните работи Климент Ворошилов. В отговор Димитров засилва репресивните мерки срещу опозиционни дейци, а през април 1946 година е въведена цензура на печата. Въпреки това Сталин го критикува за неговата нерешителност, давайки му за пример действията на комунистите в Югославия.
След завръщането си в България Димитров осиновява бъдещия политик Бойко Димитров, син на убитите (1941 – 1944) комунисти Коста Златарев и Мара Денчева. Семейството първоначално живее в конфискувана от собствениците къща в Княжево, а след това се премества в апартамент на улица „Велико Търново“, обитаван преди това последователно от съветския посланик и от Васил Коларов. Същевременно Димитров продължава да ползва и стария си апартамент в Москва, където през следващите години прекарва продължително време.
През лятото на 1946 година в Москва е проведена и поредна среща между Сталин, Тито и Димитров. Макар създаването на българо-югославски съюз отново да е отложено за времето след подписването на мирните договори, участниците се договарят за засилване на македонизацията в Пиринска Македония.
През лятото на 1946 година Димитров е извикан в Москва, прекарва известно време в санаториума „Барвиха“ и приет от Сталин, който се противопоставя на оглавяването на българското правителство от комунист и развива идеята за замяна на БКП с „Трудова партия“ с по-широка социална база. Малко по-късно такава реорганизация е обсъждана в партийното ръководство, но така и не е реализирана. Междувременно на 27 октомври БКП печели мнозинство на изборите за VI Велико Народно събрание през ноември Димитров е избран за министър-председател, ход, оценен от Сталин като прибързан. Малко по-късно той се премества да живее в двореца „Врана“, преди това обитаван от изгоненото от страната царско семейство.
През лятото на следващата година, при особено помпозна пропагандна кампания, Георги Димитров прави официално посещение в Югославия, където на 1 август подписва с Тито Бледската спогодба, която трябва да постави началото на съюза между двете държави. Седмица по-късно Димитров е в Москва, където остава до 16 ноември, прекарвайки два пълни месеца в санаториума „Барвиха“. Веднага след пристигането му Сталин обявява Бледската спогодба за „грешка“, поради което Димитров веднага пише на Тито, че тя трябва да се анулира. След връщането на Димитров в България Тито прави официално посещение, като след триумфалното му посрещане двамата подписват в Евксиноград ревизиран вариант на спогодбата.
След завръщането си в България Димитров осиновява бъдещия политик Бойко Димитров, син на убитите (1941 – 1944) комунисти Коста Златарев и Мара Денчева. Семейството първоначално живее в конфискувана от собствениците къща в Княжево, а след това се премества в апартамент на улица „Велико Търново“, обитаван преди това последователно от съветския посланик и от Васил Коларов. Същевременно Димитров продължава да ползва и стария си апартамент в Москва, където през следващите години прекарва продължително време.
През лятото на 1946 година в Москва е проведена и поредна среща между Сталин, Тито и Димитров. Макар създаването на българо-югославски съюз отново да е отложено за времето след подписването на мирните договори, участниците се договарят за засилване на македонизацията в Пиринска Македония.
През лятото на 1946 година Димитров е извикан в Москва, прекарва известно време в санаториума „Барвиха“ и приет от Сталин, който се противопоставя на оглавяването на българското правителство от комунист и развива идеята за замяна на БКП с „Трудова партия“ с по-широка социална база. Малко по-късно такава реорганизация е обсъждана в партийното ръководство, но така и не е реализирана. Междувременно на 27 октомври БКП печели мнозинство на изборите за VI Велико Народно събрание през ноември Димитров е избран за министър-председател, ход, оценен от Сталин като прибързан. Малко по-късно той се премества да живее в двореца „Врана“, преди това обитаван от изгоненото от страната царско семейство.
През лятото на следващата година, при особено помпозна пропагандна кампания, Георги Димитров прави официално посещение в Югославия, където на 1 август подписва с Тито Бледската спогодба, която трябва да постави началото на съюза между двете държави. Седмица по-късно Димитров е в Москва, където остава до 16 ноември, прекарвайки два пълни месеца в санаториума „Барвиха“. Веднага след пристигането му Сталин обявява Бледската спогодба за „грешка“, поради което Димитров веднага пише на Тито, че тя трябва да се анулира. След връщането на Димитров в България Тито прави официално посещение, като след триумфалното му посрещане двамата подписват в Евксиноград ревизиран вариант на спогодбата.
Българска комунистическа партия
Тук можем да видим защо и как дойде края на Народна Република България.
източници: Защо и как дойде краят на Народна република България? - YouTube
Тодор Живков – Уикипедия (wikipedia.org)
Георги Димитров – Уикипедия (wikipedia.org)
Тодор Живков – Уикипедия (wikipedia.org)
Георги Димитров – Уикипедия (wikipedia.org)