Първият държавен глава на България след освобождението
Александър I Батенберг влиза в политиката без капчица опит. Той е избран да управлява Автономно Княжество България по взаимно съгласие на Великите сили , но главно въздействие има Русия.
Александър I Батенберг е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на Великите сили според Берлинския договор, но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според Търновската конституция, макар да я намира за твърде либерална. Първото правителство на Тодор Бурмов е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви избори през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен кабинет начело с епископ Климент (Васил Друмев). През януари 1880 г. са проведени нови парламентарни избори, които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във Второто обикновено народно събрание, князът е принуден, след едно продължително посещение в Петербург, да назначи либерално правителство начело с Драган Цанков. Българо-сръбските дипломатически отношения са скъсани още от 1884 г. поради гранични спорове в района на река Тимок. Новината за Съединението провокира сръбския крал Милан да нападне България под предлог, че е нарушено равновесието на Балканите и е застрашено самото съществуване на Сърбия. За целта на 9 септември кралят обявява мобилизация и събира 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия). В крайна сметка сръбската войска достига до над 120 000 души.